добре де, каква му е професията, че му остава време и за готвене вкъщи?

На мъжа ми, ако му спомена да сготви, той взима телефона и поръчва. Това му е готвенето. Иначе бил домошар, цял живот ми повтаря, че мечтата му била да си седи до печката, но не му провървяло

Пазаруването също му е подобно, грабва ме с колата като личен шофьор, душеприказчик и носач и казва "къде?", отиваме, оставям го сам или с децата в някоя кътче за забавления, кафе, вестник и др. подобни и му звънвам, като приключа, щото той и децата, все мъже, ще се побъркат да ходят с мен и да гледат всяко етикетче... Важното е, че за толкова години аз му правя от време на време "демо"-пазаруване, достойно за Гинес по бързина, количество, качество за най-малко пари. Дори приятелите му мъже не могат да ме надминат :))) Тези "демо"-та са, за да не му щукне самоиниациативата да пазарува той, щото става трагикомедия. Така си беше и първата година - аз с две породени бебета на ръце, помолвам го за хляб, мляко и някакво месо за готвене да пазарува. И той пита хляб от какъв тип, от кой магазин и колко, отива и купува само хляба. После същото повтаря за млякото. Накрая прави трети тур за месото...Ужас...или хитринка, не знам, но не издържах много... Обаче по време на негови командировки, аз се превръщам на "херкулес" (вместо фитнес, не е толкова лошо) и си мъкна торбите, щото вместо сто пъти предпочитам един път в седмицата... въобще старата школа съм, когато жените го правеха това без бой... Възпитание му казваха... А той винаги ще ми се обади, като наближи София на прибиране от командировка, щото да съм изхвърла любовниците си, да строя кучката до вратата да го чака, да му спретна салатка и да поръчам какво да напазарува...Ей, един път, вече толкова години, не се научи, че аз мога да си нося торбите и без личен шофьор :)))

Чистенето, прането, гладенето си е моя привилегия. Кой ме е бил през устата да казвам в първите семейни месеци, аз това мога и сама... Поднасянето на сутрешното кафе пък е негова слабост... Обаче за чистенето с прахосмукачка и с мопса подовете децата ще се "изпобият" кой какво... Що за изхвърлянето на кофата с боклук не са такива, никой вкъщи не я предпочита... На децата съм поверила и бърсането на прах от мебелите и най-вече от мониторите, щото иначе да не сядат, ако не могат да се огледат в тях ...И много често в найлонови торби си събираме боклука и си го хвърляме на излизане от вкъщи...

Виж, за миенето на чиниите направо ще се изпобием. Особено, ако има за нещо да сме се поскарали... Той ми реква "бегай от тука, дано ми падне кръвното, докато измия чиниите...маа, що не си ми оставила тавите, робота и другите джиджафки, които си ги ползвала, докато готвиш...ей, тая жена ще ми съкрати живота, ей, както сега ми съкращава миенето и релаксацията..." А пък аз заставам зад гърба му, докато са му заети и двете ръце да мие и го гушвам здраво: " да си купим ли миялна, м, да ти олекне?" Той: "кога я искаш?" Аз:"ммм, на мен не ми трябва...и без това вече ми е навик, докато готвя и да си мия между другото, и да си слушам ТВ-то и да си пея, въобще ще ми е много скучно иначе..." А той:" ей, на тез жени не може човек да угоди..."

С кучката се разхожда той, а аз я храня и галя....Децата си играят с нея. Истинска кучка, породиста, а да не си помислите, че имаме държанка. Като няма никой вкъщи, тя винаги се изтяга на спокойствие на семейната ни спалня. Какво да се прави, разглезихме я