Ами просто не си ме разбрала наистина.
Не можеш да си едновременно дете и майка. Неразбирането идва от смисъла, който влагаме в тези понятия. Сега ще ти кажа аз какъв смисъл влагам и се надявам да ти стана по-ясна.
Един 4-годишен човек е дете. Един 28 годишен човек не е дете. Той е син на майка си, но нито биологично, нито социално попада в категорията на децата. Един 60 годишен човек също е син на майка си и никога не е преставал да бъде. Но дете ли е?
В началото на живота си всеки човек е дете, защото е неспособен да оцелее сам и има нужда от грижите на родителите си за това. Детството е подготовка за момента, когато човекът трябва да посрещне своята роля на възрастен човек и на свой ред да замени своите родители в тази роля. Когато порастне и мине в категорията на възрастните, когато биологичното и психическото му развитие приключат, когато е подготвен вече да се грижи сам за себе си и няма нужда от помощта на родителите си, така както я има едно дете, тогава той вече е възрастен. Минава в категорията на хората, които имат и носят отговорност, които се грижат за някого, а не очакват и не разчитат някой да се грижи за тях.
Т.е. градацията е следната:
1. грижат се за теб - дете
2. грижиш се сам за себе си, поемаш отговорност за постъпките си - възрастен
3. грижиш се за себе си и за дете, поемаш отговорност за своите и за неговите постъпки - родител/глава на семейство

Не можеш да си едновременно първото и третото, надявам се да разбираш защо. Ако не разбираш, наистина не мога да ти помогна.
Това са смислите, които аз влягам в тези понятия. И тези смисли наистина нямат нищо общо с това дали се разбираш с родители си, дали ги обичаш, колко точно ги обичаш, колко често се виждате, дали живеете заедно и каквото и да било друго.
Аз засягам единствено въпроса кой е главата на семесйтвото в дадения момент и че не може да си родител, без да си глава на собственото си семейство.
Ти ще си глава на семесйтвото си независимо дали се чуваш с майка си по телефона само по коледа и на рождения и ден или тя е най-близкия ти човек в живота. Аз не говоря за емоционалната страна, защото тя е (потретвам) РАЗЛИЧНА ПРИ ВСЕКИ!
Това, че детето пораства и на свой ред става росител и глава на семейство не означава, че трябва да прекрати отношенията си с родителите, че те вече трябва да са негови случайни познати или даже непознати, в каквито твърдения ме обвиниха малко по-горе. Просто като станеш родител вече се грижиш за някого и носиш отговорност за него. Ти и детето ти и двете сте дъщери, но нямате еднаква социална роля.
Както е нелепо, когато детето стане на 18, родителите да го изгонят от дома с думите ”Ти вече не си от нашето семейство”, така е нелепо и бащата да каже на сина си ”Тате, ние двамата с тебе сме деца на баба ти (моята майка). Тя ще се грижи за нас, ще ни храни и ще ни чете приказка за лека нощ. Аз тия неща не мога да ги правя, защото и аз съм дете като тебе.”

Who's next



П.П. Шегувам се

Редактирано от arc-en-ciel на 03.04.04 02:49.