Да си призная, и на мен ми се струва, че има нещо гнило в твоята аритметика. Значи според теб излиза, че детето няма нищо общо с родителите си. Но не мислиш ли, че липсата на "външна" връзка не означава автоматично, че няма "вътрешна" връзка. Детето може да е индивид, тотално отделен от майка си и баща си, но въпреки това ги свързва обичта. Някак си излиза, че след като детето е отделно същество, можеш съвсем спокойно да го отделиш от родителите му и всичко ще си бъде наред - никой няма да страда, всички ще са щастливи, че целостта на индивида не е нарушена от присъствието на едно дете. Разбираш ли, не върви. Детето може да няма общо органи с майка си и баща си, но има душевна връзка с тях.
Същото е и със семействата. Не можеш да очакваш, че след като двама души заживеят заедно (дори не е необходимо да сключват брак), автоматично техните родители (пък и те самите) ще решат, че вече са от съвършено различни семейства. Как изобщо си го представяш това? "Сине, от момента, в който се изнесеш от моя дом, се изнасяш и от моето семейство". Не ти ли звучи нелепо? Може в резултат да се получат три семейства, но те са толкова свързани помежду си (от същата тази обич, която свързва майка и дете), че на практика излиза съвсем друго нещо.
Но това са просто размишления към "алгебрата на arc-en-ciel", а не някакви постулати.

Каквото и да направите ще е незначително, но въпреки това е важно да го направите.