Мен пък ме озадачава твоето мнение.
Незнам правилно ли те разбирам, но ти искаш да кажеш, че вече не съм дете на родителите си, защото живея сама и се грижа сама за себе си ли? И баща ми не ми е баща защото в последните 10 години са разделени с майка ми? И аз трябва да забравя, че те са ме отгледали и възпитали само защото вече съм достатъчно голяма за да мисля сама за себе си? И трябва да спра да ги чувствам част от семейството ми защото вече съм на път да създам друго семейство със съпруг и дете? А дали трябва да ги оставя да остаряват сами и да не се интересувам от тях защото трябва да се грижа за съпруг и дете? Може би ако се разболеят аз не трябва да тичам посреднощ при тях, защото мъжа ми може да си помисли че го пренебрегвам? А може би и баща ми едно време не е трябвало да се интересува от мен, защото аз съм живеела с майка ми в друго "семейство"? Всъщност за какво са ми майка ми и баща ми. Те само са ме създали, само са ме отгледали, само са ми дали всичко което са могли и вече нищо не могат да ми дадат. За какво ми е да ми бъдат част от живота ми сега, когато вече нищо не могат да ми дадат? За какво ми е да се притеснявам за тях и да тичам да им помагам когато имат нужда от мен? Това ли е твоята логика?
Всъщност твоите родители разведени са? Съмнявам се. Ако бяха щеше да знаеш, че не можеш просто така да смениш някой от родителите си. Майката си е майка и бащата си е баща - едни за цял живот.
Губила ли си някой достатъчно близък човек? И в това силно се съмнявам. Ако беше губила (при смърт както казваш) щеше пак да знаеш, че никога и никой не би могъл да замени този човек. Никой няма да е същия като него и няма да го почувстваш по същия начин. Може би някой ще дойде на негово място, може би ще го почувстваш близък, но никога няма да е същото.
"Както детето е имало първо родител (временно), който после е бил заместен с друг човек, така и жената първо е имала един мъж, после се е омъжила за друг." - Ти наистина ли мислиш, че просто ей така може да сменяш родителите на едно дете и то ще чувства по един и същ начин всеки от "сменените"?
Знаеш ли, не искам да живея в "семейство" къде хората биват просто подменяни. Не искам и "семейство" в което трябва да престана да се чуствам като детето на мама и татко само защото статута ми на неомъжена се е сменил с този на омъжена. Не мога да забравя кои са "мама и татко". Те ще си останат такива и аз винаги ще имам по-различно отношение към тях в сравнение с отношението ми към хора, които просто ще влизат и ще излизат от живота ми. Ами ако се разведа? Понеже тогава нито родителите ми ще са ми семейство (понеже вече съм имала свое), нито бившия ми вече мъж ще ми е смейство, тогава какво? Като сираче ли трябва да гледам на себе си? Като на човек който не принадлежи към нито едно "семейство"? Като човек, който си няма нито един човек, който да го попита "как си?" и да се поинтересува какво се случва с него? Коя ще съм аз ако се разведа? По твоята логика няма да съм нито част от семейството на родителите си, нито част от моето бивше семейство?
Значи ли това, че държа много на родителите си и продължавам да се чувствам част от тях, че съм безотговорна и непораснала? Грижа се сама за себе си от много време, но последното което бих направила е да изхвърля от живота си родителите ми, защото вече мога и сама. Та нали същите тези хора ще са баба и дядо на детето ми. Те ще са част и от неговото семейство. Както част от неговото семейство ще бъдат и родителите на съпруга ми.
Няма нищо по-важно от това да имаш хора около себе си на които можеш да разчиташ, които те обичат и които обичаш. Кои ще са те всеки решава сам за себе си и всички те взети накуп стават негово семейство. Защото представи си всичко е идеално, семейството ти е мъжът ти и детето, но в един ден (не дай Боже) мъжът ти почине, тогава ще е хубаво да имаш някой до себе си, нали?
Загубите и чувството на самота са страшни неща и всеки, който го е изпитвал знае за какво говоря, затова си мисля, че не може просто така да сменяме и заменяме хората. Да не говорим колко много различни са взаимоотношенията между родители и деца и между съпрузи.
Не се заяждам, просто ми е интересно. Истината е че аз не съм омъжена (все още), но съм достатъчно голяма отдавна сама да съм поела отговорност за живота си. И като ти прочетох мнението се зачудих, дали пък по твоята логика не излиза така че нямам семейство? Не че се чувствам така