О, аз не съм казала да я триеш! А не можеш, защото срокът, в който можеш да променяш/триеш мнения е 6ч, ако не ме лъже паметта.

Аз съм убедена, че не търсиш спор, но за съжаление в подобни теми, в които няма обективно истина, винаги се намира някой скандалджия да опорочи нещата
Трябва да призная, че доста се замислих да дефинирам за себе си понятието "семейство"... и изпитах сериозно затруднение на мен семейството като "близки кръвни роднини и роднини по сватовство" нещо не ми допада като определение.. не мога да кажа, че всички тях ги приемам като с-во, или пък само тях..
Затова за себе си си дадох отговора на въпроса: кой хора приемам за близки? За най - близки?
За мен това са хората, от които очаквам винаги разбиране и толерантност. Очаквам да разберат позициите ми по важните за мен въпроси, по въпросте, които ме касаят силно, и независимо дали са съгласни с мен и мнението ми, да го приемат и уважат. Очаквам да бъдат толерантни към вижданията ми и приоритетите ми. Не казвам, че това винаги се получава, но аз очаквам това от близките си хора (и именно затова ме боли ако не го получа).
По принцип, надявам се на толерантност и разбиране от всички познати, роднини, приятели, както и се старая (не винаги успешно, признавам) да им отвръщам със същото. Но това, което ги отличава от моите близкие, е гактът, че аз се надявам да получа разбиране, но не страдам и не съм болезнено изненадана при липсата на такова.
Именно разликата между "очаквам с убеждение и нагласа, че ще получа" и "надявам се, но не съм убедена", че ще получа разбиране и толерантност, разделя при мен хората на близки (образно казано семейство) и останали.
Надявам се да го обясних правилно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите