Аз не останах с впечатлението Лаленцето да ИЗИСКВА нещо. Останах с впечатлението, че тя е малко огорчена от липсата но подкрепа на дела. Колкото до "Всички ние, когато си отидем при мама и татко сме си у дома и сме си техните деца, до живот." изобщо не съм съгласна. Аз не живея в дома на нашите и не съм си вкъщи там вече. Когато влизам звъня, преди това съм се обадила и ако са ме поканили съм попитала кога е удобно и пр. Те ми помагат само тогава, когато наистина не мога да се оправя сама. Ако могат, разбира се. Ние сме ужасно близки, но това не означава, че те се грижат за мен. Означава, че си споделяме важни, интересни и вълнуващи неща, които не бихме споделили с всеки. Помагали са ми, разбира се, но много рядко и само за много важни неща, тъй като не ми е удобно да ги безпокоя за глупости. Аз също доста съм им помагала много преди да заживея отделно от тях. Нали затова е семейството - всеки помага, когато може и се налага...

Ляо!