|
а тези, които нямат родители? Имах в училище една съученичка с родители - пенсионери... късно родено дете просто. В началото износваше омалялите дрехи на майка си, защото нямаха пари за да й купуват.
Момичето до края на гимназията се научи да шие и да плете и шиеше даже и за нас срещу много скромно заплащане... за да си купува момичешките дреболийки, ей така, за самочувствие.
След това сама се издържаше и да учи. Задочно. Сега не можеш я стигна.
Ето ти друг пример. Бившата ми свекърва навремето е имала възможност да вземе жилище за сина си, но не го е направила. Принцип, за да се научи да се оправя сам в живота, както те със свекър ми (сираче и дете на разведени родители, и двамата отраснали в мизерия). Е цял живот не можа да им го прости това бившия ми съпруг... все натякваше какво били направили другите родители за децата си и дори и под наем не пожела да излезем - защото били длъжни да ни търпят, щом навремето не са се погрижили да му осигурят апартамент. Един 40 годишен мъж, който все още разчита на мама и татко и за покрива над главата си и за елементарните си нужди.
Та коя е точно границата, при която едно пораснало дете трябва да започне да помага на родителите си, вместо да търси помощ от тях в ситуации, в които ще се справи по-добре от тях... защото младостта си е сила. А?
Хммм и аз гледах бебе през 90-та. Нямаше банкови кредити, вярно... имаше купони, опашки за всичко и несигурност. Гледах родителите ми да не научават за проблемите ми (то добре, че не живеем в един град), защото точно тогава сестра ми имаше по-големи проблеми - развод, болест, малко дете и т.н. Трябваше на нея да помогнат, защото живееше при приятелки, а багажа й беше пръснат по всички познати и роднини. Имах и брат, ученик...
Въпрос на приоритети.
Впрочем... помощта, която тогава не поисках, сега я получавам от сестра си без да съм молила. Колкото може и когато сама предложи.
Питате ли изобщо родителите си на тях какво им е в момента?! Защото аз за болестта на баща си знам от дете, но никога не ми е било натяквано, че той не трябва да се претоварва, да се притеснява и да спазва определен начин на живот, иначе ще седне в инвалидна количка.
Сина ми беше бебе, когато за пръв път им отидохме на гости за 2 седмици... притесни ме тази непрекъсната температура на майка ми и й мрънках през цялото време да отиде на лекар. Настинка било... искала да ни се порадва, не да се мотка по болници. Месец след като се прибрахме й извадиха бъбрека.
С нищо не показа, че е сериозно болна... нямаше и да разбера, ако баща ми не беше се обадил да каже, че операцията е минала успешно. Не искали да ни товарят с проблемите си... как аз да ги товаря с моите сега?!
Честно казано, срамувам се, че нямам възможност аз да им помагам финансово. И че когато катастрофираха и имаха нужда от децата си, успях да си взема отпуска само 10 дни, за да се редуваме при тях в болницата.
Много дълго стана това, ама честно казано се нервирах... смяната на жилище с по-голямо някаква световна трагедия ли е, че да имаме нужда от родителите си, даже и за морална подкрепа?!
Е хубаво, аз тогава на моите родители трябва да им ревна на вратата... щото нямам стотинка спестена за жилище и живея на свободен наем с една заплата.
Нали се сещаш как ще реагирам след 10-15 години, когато току-що съм си стъпила на краката и сина ми започне да ми мрънка, че искал с приятелката си да живеят самостоятелно и аз трябвало като майка да му помогна финансово и морално.
Лаленцето каза, че родителите на приятеля й работят. Е аз от работа не съм видяла толкова забогатели хора, че да извадят пари за жилище от джоба си и да не почувстват затруднение.
И тъй като не ги познаваме въпросните родители, не знаем на тях какво яйце им се пече на главите. Ето, аз за моите не съм знаела, а не че не съм ги питала как са...
|
Re: Родители? [re: Жeни]
