Искаше ми се моите родители да са като тези, описани от бабаТонка морално подкрепящи, но при първата критична необходимост те да ме подкрепят, не се получи... Никога след това не съм и опитвала да ги моля за помощ, напротив, стана обратното... Какво е трябвало да направя, да ги насиля да ми помогнат, щото съм била с две породени бебета на свободен наем при условия от 19-ти век ли и 1990 година нямаше банкови кредити за такива като мен, имаше режим на тока, огромни опашки за мляко, хляб и треперех да не ми спре кърмата, че нямах пари да купувам изкуствено бебешко мляко...? Ами на сила хубост не става... И така, някои минават този "урок" навреме, както Хел възпитава сина си, други, като мен, принудително, а трети - не им се налага да изучават такъв урок, просто са имали за късмет родители със сърце. Иска ми се моите деца да са минали теоретично този урок, но никога да не им го "преподавам" аз, от първо лице, единствено число... Лаленцето и приятелят й могат все пак да си поговорят с родителите човешки и да разберат дали наистина предположенията им за тяхното нежелание са верни или само така им се е сторило... Някак съюзът им ще се заздрави при тези сериозни проблеми и един ден, като се обърнат назад, ще си спомнят с облекчение, че всичко са постигнали самостоятелно