А, ето че те все пак имат някакво отношение и съветват... Може пък този съвет да е по-скоро пожелание за добро, да успеете, да живеете при по-добри условия, но без някакви ангажименти от тяхна страна... Вие сте били там, вие е трябвало да усетите какво точно означават техните думи. Друго ме подсетиха тези твои споделени думи накрая "...постоянно повтаряха..." Да, обаче решението е ваше и отговорността за това решение е само ваша, защото светът не е справедлив, ако още не сте разбрали... Те, и моите деца понякога така спорят "...ами на брат ми това дадохте... а на мен онова...", "...ами учителката пиша шестица на една, която гледаше от отворения учебник и четеше дума по дума, а на мен ми се развика, че щяла да ми завърти двойката, че не мога да настроя микроскопа, а аз внимавах да не го счупя..." Ами такъв е животът - има относително динамично равновесие и не може да очаквате хората да са еднакви, да реагират еднакво, да дават по равно, да се саможертват... Може и да е за добро, както писаха по-горе. На времето и аз очаквах така някаква помощ, не непременно материална, от родителите и не получих. Разочарова ме не отказа от другата страна, а този от страна на нашите, защото имаха възможност (както си преценявах), но си бях направила сметките без кръчмаря... Баща ми: "...ами аз ще си купувам нови видео, аудио система, за колата това - онова, майка ти ще гледа детето на брат ти, а не твоите, защото онази снахата трябва да завърши (и да си поживее, на мен не ми се полагаше), ти ще се справиш, спортистка си била, можеш и няма да закачаш брат ти и снахата, щот аз съм им подарил апартамената, най-вече на брат ти, като мъж, какво като стои заключен, те си знаят, а ти си имаш мъж - той да мисли, какво като си на свободен наем, ти си си го избрала това..."