Знаеш ли, аз по принцип смятам че на родителите се полага уважение защото са ни отгледали. Връзката родител - дете е уникална, няма друта такава. Не може родителите ти да са се грижили за теб 20год. и ти в един момент да им кажеш че нямат място в живота ти, че взимаш всички решения сам и си абсолютно независим. Те ще продължават да се интересуват от теб и след 100години. Проблема е в това че дори когато децата станат на 30-40-50год. някой родители продължават да се изживяват като родители на 3 годишни деца. И по мое мнение това е доста по често срещано при майките на момчета. И синовете го приемат това поведение не като вмешетелство а като грижа. Какво имам предвид. Например аз съм на работа, свекърва ми идва да се види с мъжа ми и му носи порция ядене, три домата за салата и десерт. Казва му кога има нужда да си измие косата, да си подстриже и когато е настинал го води на лекар/записва му час, влиза с него в кабинета, купува му лекарства и след това стриктно се обажда да му напомня да си ги взима/. Да не влизам повече в глупави битови подробности, че чак ми става смешно като ги пиша. Но те уверявам че когато се случват тези битовизми никак не ми е смешно. Не можеш да ме убедиш че ако бащата на жена ти ежедневно проявява жив интерес дали дъщеря му е добре облечена, нахранена, дали си я водил на кино и на екскурзия/и ако нещо от тези неща не отговаря на неговите критерии се намесва да оправи нещата/ ще се чувстваш много привързан към него.