|
Не знам откъде да започна,защото историята е много дълга,а дори не знам защо реших да споделя това тук-не мисля,че някой може да ми помогне по какъвто и да било начин.
Колкото по-задълбочено да мисля над най-големите си проблеми,толкова повече стигам до извода,че именно за най-сериозните от тях вина носи единствено Той.Аз съм вече пълнолетен и не съм някое хлапе,което просто се жалва защото баща му го е набил или наказал(Не съм бил много сериозно бит или наказван през живота си,и това са най-малките проблеми),а става дума наистина за по-сериозни неща.
Аз и баща ми сме пълната противоположност по начин на мислене.Не искам да се изкарам велик по този начин,ами просто говоря за качества като толерантност,хладнокръвие и т.н.Тоест,аз в много крайни обстоятелства повишавам тон или участвам в каквито и да било скандали с когото и да било.Освен това уважавам чуждото мнение.С баща ми,обаче,е точно обратното.Никога не зачита чуждо мнение,за всяко нещо винаги обвинява другите(И най-вече мен),дори и да е очевидно,че в дадената ситуация виновни няма;старае се(И в повечето случаи успява) винаги да налага своето мнение,прави скандал за най-дребното нещо,но най-лошото е,че се отнася с мен като към дете и аз се чувствам като в постоянен затвор(Постоянно ме следи,дори трябва да му се обаждам винаги по ГСМ-а,когато ми даде колата и стигна на съответното място.А вече имам книжка от 3 години,така че оправданието,че се притеснявал е крайно неоснователно).
Всяка вечер пие по 100-ина грама ракия "За успокоение".Вече,обаче,не го прави,защото нямало пари.И както лесно прогнозирах(Той е наистина до болка предсказуем),започна да изпада в истерии наистина за най-дребното нещо и вече изобщо не се търпи.С други думи,тотален психически тормоз,който продължава откакто се помня(Само дето в момента се е засилил още).Освен това той си е,направо казано,прост човек.Гледа повърхностно на всичко и никога не разбира психологическите причини за действията на човек(Примерно,ако учението не ти върви и не учиш,значи просто си мързел,а не,че не можеш.Дори не подозира,че за липсата на стимул също той е отговорен).
Под неговото влияние аз станах едно нищожество,без самочувствие,без умения за каквото и да било,и най-вече-несамостоятелен.Нямам приятели,никога и не съм имал.Животът ми протича само в 2 насоки:университет,и интернет.
При всички случаи,обаче,аз не съм убиец и си оставам просто със желанието той да не е жив.И тъй като това не може да стане,единственият ми изход е аз самият да се самоубия,защото подобен живот няма смисъл.Направя ли го,той ще си иде с мен.В писмо ще кажа истинската причина за смъртта ми,и тогава той ще ме последва.Защото както аз не мога да живея с него,така и той няма да може без мен.Жалко само за майка ми,защото тя с още по-голяма сигурност ще направи същото,но в крайна сметка защо й е да живее?На нея също не й е по-лесно.Тя дори и интернет си няма-от работата,та пред телевизора.Жалко,ако наистина такъв бъде краят на цялото семейство,но в крайна сметка каква е алтернативата?Няма такава,или поне аз съм напълно неспособен да я открия
|
Иска ми се баща ми да е мъртъв
