При нас няма равновесие в това отношение - почти всяка събота или неделя ходим при моите родители, а визитите при неговите са доста по-редки...Причината е, че нашите се преместиха да живеят в Панчарево - голяма къща, двор, чист въздух, кучета, котка, винаги е весело...детето си изкарва страхотно там и стоим по цял ден.
Като отидем при неговите родители все бързаме да си ходим, и то главно той. Първо, че на детето му е скучно там, те са доста възрастни хора, обстановката е тягостна, все ни поучават как да живеем, все нещо не са доволни, все сме криви за нещо, но...няма начин, трябва да се засвидетелства уважение, което в никакъв случай не може да се приеме за лицемерие. Признавам, на моменти не издържам, но не бих си позволила да им кажа това, дето ми е на езика. Не съм способна обаче и да се правя, че съм съгласна с тяхната гледна точка. Когато съм на друго мнение, винаги си казвам.
Ама и аз онемях като прочетох постинга на Грин лайт...Че ако не си кажа на мъжа какво чувствам, на кой тогава?! Много тъпо щеше да ми стане ако ми беше казал така

Редактирано от Дeлфин на 25.01.04 12:16.