Всичко опира до преценка на ситуацията и човека, който имаш насреща. Това е част от т.нар. теоретична подготовка, на която смятам да наблегна, а не само да се учат различни удари и техники. Тази подготовка липсва при стандартното изучаване на някое бойно изкуство, а тя е много важна.
В страницата, която съм направила съм дала два примера как в една ситуация съм прибегнала до "показване на мускули", а в друга съм използвала думи и хитрост.
Преценката опира до това къде се случва насилието, има ли хора наоколо, има ли възможност за бързо бягство, какво всъщност иска насилникът от теб, да го оцениш като противник и други особености. Ако имаш 10 или 20 лв. в джоба и някой иска да ти вземе парите, честно казано е по-добре да му ги дадеш и да не се съпротивляваш. Но това не означава, че не трябва през цялото време да оценяваш какво се случва и ако има удобен момент да се защитиш.
Сляпото противопоставяне, без изчистено съзнание какво искаме да направим, за да се защитим най-вероятно ще има такъв ефект - раздразване и озлобяване на нападателя, без да успеем да се измъкнем от ситуацията. Добра тактика е наистина да покажем примирение и слабост, докато в същото време преценяваме обстановката. Да издебнем удобен момент, в който да нараним така нападателя, че той да е неадекватен поне 5-10 сек. (силната болка от ухапване, удар по болезнени места, изкълчване/счупване на пръсти и пр. със сигурност предизвиква един първоначален шок у противника).Тези секунди са една добра основа за бягство. Целта на самоотбраната не е да набием нападателя, а да се защитим, да избегнем насилието.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите