|
Не знам , дали ще успея да го напиша както си е, така че да бъде разбрано, но ще опитам.
И ако някой иска или може да каже нещо , все ще е от полза , защото съм много шашната и е възможно да не гледам правилно.
Сестра ми има проблеми почти във всичко и от години.
За начало няма да изпадам в подробности, но ако някой прояви интерес , ще кажа.
За част от проблемите не мога да помогна (служебните).
Не мога и за семейните, разбира се.
Но тъй като живеем в една кооперация и сме заедно почти, заедно са и децата ни.
От първия ден на племенника ми той е за мен просто моето дете. В смисъл, че никога не съм делила децата на мое и нейно.
Като това включва, както да го взема с нас където и да е, така и да се грижа за него , когато те имат ангажименти.
И винаги съм го правила, не защото съм длъжна, а защото това ми се е виждало естествено.
Както споменах, тя си има проблеми, в това число и с мъжа си.
Лошото е , че той може би още не е допораснал, или не знам каква е причината, но много не се интересува от сина си.
И като така ние с моя мъж всячески се стараем детенцето да не се чувства ощетено. Разбира се , че не можем да заменим баща му.
Само сега моля , не ме нападайте, не го правим за друго , а защото го обичаме наистина и ни се късат сърцата , когато то отчаяно търси мъжка компания.Какво говоря, просто за нас е нормално той да дойде.
То просто само идва у нас и си седи и мисля , че му е хубаво.
А сега, то всъщност не е от сега, но съм се опитвала да не допускам такива мисли (може би е грешка), та сега чух тежки думи ...много тежки поне за мен.
В миг на ярост и просто окончателно привършило търпение, сестра ми хвърли в лицето ми обвинения, че сме правили всичко това за да я накарме да се чувства още по злощастна.
Че сме били лицемерни и показни в "обичта"си.
Знам , че няма начин да ви убедя, че не е така. Но ние наистина с всички сили се стараем да намалим липсата.
А мъжа ми, който е дете на разведени родители и прекрасно знае, какво е това за едно 8 годишно момченце и в случая е "чуждия" човек, беше обвинен в куп глупости.
Той, който прие моето семейство за свое, с всичките му кусури, който се научи че у нас има две деца и никога след това не забрави това, сега иронично и злобно бе набеден , че се прави на "добрия батко" или на "добрия татко".....той не прави това, той просто общува с това дете.
А сега...аз не мога и не искам да променям сестра си, исках да и помогна и във всяко нейно начинание , колкото и да е било то неразумно и нереално съм я поддържала, сега ми е тъжно, че от всичко това ще страда най-много детенцето.
Защото заради нейните глупости , то ще загуби и нас, и не защото ние не го искаме...ама кажете ми как да кажа на това любимо мое същество, че не може да влезе у нас , или не може да дойде с нас на море , защото майка му ......
Или , че на Нова Година ще седи с баба си и няма да дойде с нас ...където и да е....
И понеже всяко нещо си има две и повече страни, няма да се сърдя ако ми кажете , че не съм права в това или онова.
Просто наистина не знам какво да направя.
|
имате ли идея
