след всички тези постинги пълни с романтика, взаимна помощ и идилия малко ме е срам да разкажа,че нашите вечери след 19.00 часа са пълна какафония- тогава малкият ми син вече е кисел, каката има да ми каже толкова много неща и все "тайни", а мъжът ми като правило не се е прибрал. т.е. аз приготвям, слагам и вдигам масата за вечеря, храня, къпя и приспивам бебето, междувременно усилено общувам с каката, преглеждам дали си е оправила чантата за следващия ден, избираме заедно с какъв тоалет ще бъде, четем преди лягане и тя заспива. тогава аз се връщам в кухнята, мия чинии, мета пода /щот дребния обича да храни въображаеми пилета, докато вечеря/... лягам си с книжка или ако има хубав филм с дистанционно в ръка. мъжът ми се прибира по някое време... ако е гладен го чувам да трополи из кухнята, ако е уморен шумно се събува и съблича в коридора и се пльоска до мен в леглото,преди да ми е казал какво точно го е тровило през деня захърква, ако е в романтично настроение го чувам как се къпе в банята, след това влиза при мен обикновено мокър и с роза в устата /смята, че е много секси, но обикновено прилича на нюфанудленд, който излиза от река и носи нещо, дет си е намерил вътре/.
веднъж месечно ни се полага семейна закуска. винаги е шумно, всеки говори, бебето реве-за-нещо-си, пуснати са телевизорът /гледам точно в десетката/ и касетофонът /дъщеря ми слуша бон-бон/, все някой разсипва мляко или сок, палачинките вечно не достигат и всички са доволни, когато закуската най-сетне приключва и излизаме навън!!!