Обикновено се прибираме от работа заедно. Аз прибирам децата от градината и отиваме тримата в офиса му. Там го изчакваме колкото е необходимо и после заедно се прибираме. Оправям децата, а той през това време вече е в кухнята и реже мезета . Не пием заедно обаче, защото аз не пия. Обаче ям от мезетата здраво. Пускаме телевизора, аз държа много на новините, а после те като свършат телевизията е по-скоро за фон. През цялото време обаче говорим, докато аз слагам масата и шетам из кухнята. Децата или гледат нещо си тяхно в друга стая или се мотаят около нас. Вечеряме винаги заедно. Това е закон. Ако той закъснее, задължително се уговаряме да го чакаме ли за вечеря или не. Аз подбирам какво да се гледа по телевизията.
След вечря аз отивам да оправя децата, а той, ако не е много изморен разчиства масата и зарежда миялната. Докато децата заспят, аз съм в хола (защото е близо до детската стая и уж ги наглеждам, а всъщност си гледам някой филм или чета), а той си гледа нещо си в кухнята. После вече си лягаме.

Ами това е една обикновена вечер при нас. Ако имаме гости всичко около гостите си приготвям сама. Мразя да ми се мотат в кухнята. Той има грижа само за питиетата и чат-пат се включва при раздигането.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...