Не знам дали това е същия случай или друг обаче ще го разкажа
През 80-те с приятелката ми сме студентки в София, имаме прозорец между две лекции и убиваме времето около "Славейков". Стигаме до прочутата книжарница. 13.50 часа е. Решаваме да почакаме 10 минути докато отворят и да разгледаме книгите вътре. Заставаме пред вратата и и чакайки, си говорим разни момичешки работи.
Неусетно, около нас започват да се трупат хора. Някои ни питат какво чакаме. Ние казваме:"А, просто чакаме да отворят". Гледат ни недоверчиво - ние да не сме вчерашни - и застават на опашката. Тези по-назад питат предните какво са пуснали, тръгват разни слухове. За 10 минути се натрупват 20-30 души!
Продавачките се шашкат, обясняват, че няма нищо ново, но никой не вярва. Юрват се към щандовете с трескав поглед и... в крайна сметка повечето си тръгват с някаква книга.
Ами така де, защо са чакали, нали? Мила, родна картинка!