Има хора, които не стават за глдане на деца и други, при които направо си е опасно да ес оставят децата им. Това е положението, трябва да видим фактите такива каквито са. Ако едно дете не получава редовно качествена храна, добър и редовен сън, живее в ужасна обстановка, свидетел е на сцени не за възрастта му - това дете не трябва да остава при родителите си.

Един пример: на улицата пред мен върви жена с патерица и до нея дете, колкото повече ги наближавам, толкова повече виждам една трагедия. Майката очевидно е инвалид, а не просто пострадала временно. Дрехите й са размъкнати, бедни, окъсани. Детето е доста мръсно и рошаво, нуждаещо се от подстригване момченце. Като ги задминавам от майката лъха яко на алкохол, обръщам се - на окло 30 е, безобразно гримирана в ярки цветове, с лошо изрусена коса. Детето е с някакви рани по лицето. Е, тя е нещастно същество. А то не заслужава ли повече?