Хаха, значи не само аз напомням за онова "нищо" . Ама наистина се чудя как може мъжете да са толкова недосетливи. Хем не може човек да им говори открито за всичко (нали пазим скъпоценното его), хем после защо не сме им казвали и сме говорили закодирано . Иди ги разбери..

Аз имам друг проблем обаче. Като кажа "нищо" мъжа ми знае, че има "НЕЩО" в повечето случаи. НО, не търси да научи какво точно, от което аз се вбесявам. Не само че не търси да научи, поне не много настоятелно, ами и той започва да се цупи, че не му казвам веднага.

Моят трик за забелязване на "незабелязващите" се сълзички е да хлипам много тихо, почти незабележимо - сякаш се задавям в сълзите си. Това го правя само когато сме си легнали и господинът е решил да се цупи упорито. Не трябва да се прекалява с едно от ултимните ни оръжия - безшумния плач, защото придобиват имунитет много бързо

На вниманието на господата - обяснявам като за мъже. Самият рев не е манипулация. Просто използваме тъгата си, за да ви манипулираме мъничко. Не си мислете, че плачем "по поръчка".

There's no place like 127.0.0.1