Да ти кажа това е утопия! Не съм юрист и не мога да разсъждавам от гледна точка на актове и алинеи, мисля си просто ей така - чисто човешки! Този, който е решил да си изостави детето, ще го направи при всяко положение! И какво - ако ги задължим да бачкат, да чукат камъни, както казваш - ами това ще са допълнителни разходи за държавата! Детето през това време пак ще е в дом, немил-недраг, а като се върне "у дома", ще го скъсат от бой! И кръгът се затваря! Да не говорим, че една голяма част от тия, дето си оставят децата, просто не можеш да ги накараш да работят! Додо е много правя, че в нередки случаи да отнемат детето е по-малкото зло за него! И се сещам за тъжния виц: "Вървят семейство роми, 1 от децата пада и се оцапва в локва, а Айше пита мъжа си - Това ще го мием ли или ново ще правим?"

Не знам какво може да се промени! Факт е, че почти всеки ден минавам покрай една циганка в подлеза на Ректората и почти всеки ден ми се иска да я набия! Тя редовно "маа" сандвичи за 1,50 лв и като ми каже с пълна уста "Дай 10 ст'инки да нахраня детето" и как се удържам и аз не знам просто! Дали ще е по-добре да се забрани изоставянето? Не мисля! Но ако се стимулират семействата, които искат това дете, но не могат да го отгледат - финансови и материални помощи, разсрочени плащания, безплатна медицинска помощ, евентуално общинско жилище и т.н., тогава може и да се получи! А дали хората ще са готови да плащат данъци и за тези семейства? А колко точно време ще мине при тази система, преди да я опорочат? А какво ще е ситото?




Какво му трябва на човек - коричка хляб и една яхта!