обикновено не действат (така, както са замислени). Все едно да се забранят разводите, примерно - още по-лошо става, съдейки по историята.

Ясно е, че трябва да се види кой изоставя и защо, след което да се атакуват причините и да се ограничава явлението (което, предполагам, и се прави).

Представям си, че има няколко групи изоставящи:
- не родители, а родител (т.е. вторият липсва); обичайно за 15-годишни деца, неуспели да абортират. Тук вероятно е голяма ролята на потенциалните дядо - баба;
- цигани и пр. измет (съжалявам, но съм откровен расист - имам си и други недостатъци); тях да си ги осиновяват американците, като не им пука - поне там ще си живеят OK без расисти като мене;
- "слаби" родители на увредени деца... тук нищо не мога да кажа, тъй като и сам не знам как бих реагирал.

Има и четвърта група - родители, на които това просто не им е в кръвта. Все повече такива познавам и не мога да им се начудя: никаква емоционална връзка с детето, абсолютно им е все едно болно ли е, само ли е, какво прави... Говоря и за хора от т.нар. "елит"

Agent of Change