|
Тема |
оле, какво се сетих [re: Шeдaнc] |
|
Автор |
Mишeл (фитилджийка) |
|
Публикувано | 22.09.03 19:44 |
|
|
Когато родителите ми смениха старата пералня "Вятка" със "Силтал", баща ми разглоби вехтата техника и даде някакви все още работещи чаркове на наш роднина. Остатъка стоя в коридора ни няколко месеца и един ден ме осени гениалната идея да върнем на изкупвателен пункт за старо желязо тежестите, май чугунени бяха... Естествено искахме да припечелим някой лев, кой знае за какво... Обикаляхме със сестра ми натоварени като магарета с тези железа, но така и не успяхме да ги върнем с/у някакви стотинки - хората изкупували цветни метали, а ние сме влачили черни...
Накрая се ядосахме и изоставихме товара в едни треволяци, а баща ни у дома до ден днешен бъзика сестра ми с това как съм я вързала да мъкнем железа нахалос...
Колело дядо ми ми подари в 6 клас - Школник и даже скоро обяснявах на голямата ми дъщеря, а тя се чудеше защо не съм имала колело като съм била на 5 години . А най-големия ми късмет бяха едни стари 20 лева, които намерих на пътя в селото, където бабини имаха къща. Доста дни тайно ядохме сладолед, без да липсва ресто от парите дадени ни за хляб
Ех... и още мога да пиша... това са толкова мили спомени...
|
| |
|
|
|