Абе тези банани и портокали май ги имаше само в центъра. Като ви чета и все се сещам как се редим с майка ми на една километрична опашка на Витошка, при все, че живеехме на Плиска! Няма да забравя колко доволни бяха всички вкъщи, когато една братовчедка започна работа в...не помня кое беше издателство, и ни носеше списъци с книгите, които пускат на пазара. Така няма, няма и хоп, един огромен куп с новички книги пристигаше у дома, без опашки, без нищо.
Другия ми спомен е как тайничко, тайничко се разказваха вицове за властта, как баща ми само казваше: "шшшшът, да не чуе някой"
Живеехме точно до посолството на ФРГ и двора му се виждаше ясно от хола ни. Аз много обичах да гледам - редовно си правеха барбекю. Страшно ме озадачаваше защо техните коли бяха едни такива лъскави, хубави, а нашите - трошки и половина. Родителите ми още си спомнят как са се чудели какво да ми отговорят на този въпрос.
Редовно занимание ни беше с още няколко дечурлига да се вмъкнем в дипломатическия блок. На последния етаж винаги имаше купища чуждестранни списания, незнам защо, явно там са ги изхвърляли, и с часове гледахме като омагьосани шарени картинки...
А помните ли колко сива беше София?