|
Тема |
Re: мила картинка [re: Шeдaнc] |
|
Автор |
Mamma (BG-Mamma) |
|
Публикувано | 19.09.03 16:10 |
|
|
Аз пък си спомням как ядох бой пред тогавашното ми "гадже" (в 7-ми клас), защото вместо да се наредя с купоните за сирене, отидохме с него да се разхождаме... и като се върнахме, сиренето беше свършило.
В нас 7 възрастни, аз + едно бебе... всички чакаха на мен...
Прибрах се вкъщи гузна-гузна, но на майка ми нервите не издържаха и изядох боя (после години наред ми се извиняваше)
Другият спомен ми е как с приятелите ми се редяхме с часове на един РеП в квартала за да чакаме няколкото броя на PIF, които докарваха всяка седмица (в сряда беше, ако не се лъжа). И каква радост беше само за играчките, които имаше към списанието...
Точно пък в голямата криза 90-91 г. майките ни изпращаха мен и моята приятелка на пазар. Даваха ни всички налични пари, връчваха ни по една количка за пазаруване и ни изпровождаха до най-близкия голям супермаркет. Там се чакаше с часове, защото пускаха само по 10-тина човека наведнъж. Когато ни дойдеше реда ние се спускахме да товарим - без подбор, каквото има... и защото бързахме (то всички се спускаха като на война) просто нахвърляхме продуктите в чантите. Най-редовно се прибирахме с някакво странно съдържимо в количките - посчупени яйца, поразляло се мляко, поразсипала се захар, ама важното е, че носехме неща за ядене.
Сега ми е мило като се сетя... може би и тогава не съм си давала сметка какво точно е било положението, но на майка ми редовно й се ревеше, когато трябваше да измисли с какво да ни изхрани всичките.
Друг е въпросът, че може би заради "нямането" сме се радвали на малко и сме били щастливи дори от съвсем дребни неща.
Като гледам сега хлапетата ми - никакво впечатление не им правят нито бананите, нито шоколадите - ей така си стоят и ако аз не ги изям, така и ще си останат.
|
| |
|
|
|