и аз помня одисеите с колите
имаше някакъв телефон, на който се получаваше автоматично информация до кой номер са стигнали ладите, москвичите и т.н. Та наште имаха един дебел (ама бая) тефтер, в който записваха всяка седмица излезлите номера. Накрая като ни дойде реда, тефтерът беше почти свършил, смятай колко години са това същият екшън беше за телевизори Електрон и за едни секции и холни гарнитури, дето можеха да се видят във всяко второ семейство и дом от онова време
друг подобен спомен ми са виетнамците, по едно време не можеше човек да се обърне наникъде без да му изскочи виетнамец... те имаха и една полезна фунция - ако случайно си се добрал до някакви долари можеш да ползваш виетнамеца да влезе с теб в корекома, щото българи нямаха право да пазаруват там, това още преди да въведат оная измишльотина с боновете
за бананите е ясно, задължително през декември се прекарваха минимум няколко часа на опашка пред плод-зеленчук (най-якия беше един на Раковска, където сега май е цветарницата Феите), за да може на Нова година на масата да има бананче и портокалче, от тогава все ми е останало в главата, че това са си зимни плодове и все още несъзнателно се учудвам, като видя на пазара през август банани