И аз имам един много странен спомен от онова време. Трябва да съм била най-много на 10 г. По някаква причина (неизвестна) има у мен 20 лв тогавашни пари. Прибирам се в къщи и по пътя виждам една огромна опашка пред някакъв плод-зеленчук. Питам за какво е опашката и чувам заветната дума "банани". Нареждам се аз и слушам как продавача се провиква "За 10 лв! Някой иска ли за 10 лв?". Не помня какви са били цените на бананите по онова време, но все си мисля, че продавача е искал да ги продаде бананите възможно най-бързо и възможно най на едро. Та така. Хората с по-малко финанси полека-лека се измъкват от опашката, а аз като теле седя и чакам да чуя някоя по-малка сума. Докато в един момент осъзнавам, че носа 20 лв! Веднага след това откъм магазина се чува вик "18 лева! Някой иска ли за 18 лева?" и аз се разкрещявам "Аз искам, аз искам!". Лелките и чичковците ме гледаха като НЛО - хлапе, което ходи право под масата, пък с толкова пари! Обаче аз отивам, плащам бананите, прибирам рестото и ми стоварват един найлонов чувал с около 10 кила банани вътре. За мой късмет пътищата бяха заледени и найлоновия чувал лесно се дърпаше по леда. Дотук добре, ама по пътя трябваше да изкачват някакви стълби, а аз с тоя товар и поледицата направо щях да се пребия. Затова домъквам чувала до един работещ телефон (намирането му е отделна история ) и се обаждам на майка да дойда бързо да ме прибере, защото нося 10 кила банани и не мога да ги помръдна. И майка ми се юрва от другия край на София по средата на работното си време да мъкне и тя банани! После, разбира се, трябваше да ги изядем мнобо бързо, защото половината се бяха скапали от влаченето, а другата половина бяха на път да се разкапят, защото нямаше място в хладилника. Оттогава и аз не обичам банани!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите