При нас се получи много много естествено, а бих казал и неусетно - намерихме се в ICQ, по-точно тя ме намери :-))
Тогаз нещо бях изпаднал в особено темерутски период и в общи линии думите ми трябваше да се вадят с ченгел от устата :-) Нета ми беше тотално омръзнал, но наистина неусетно започнах да влизам единствено за да чакам нея - с никой друг не си говорех толкова приятно и свободно за каквото и да е...
Тъй вече бях събрал смелост да я поканя на среща - просто да се запознаем in real, но тя ме изпревари :-)))
Излишно е да казвам, с какво огромно нетърпение очаквах да се видим - 18.30 на Попа :-)
Дойде едно наистина прекрасно създание в светлосиня рокличка и най-прекрасната усмивка на света! :-)
Оттам нататък следва най-щастливият ми период в живота, който продължава и до ден днешен, и, надявам се, завинаги...

Обичам те, мило мое котенце! :-)