ми открадна няколко кабела от няколко компютъра... По това време работехме заедно, аз отговарях за една компютърна зала! Та на него му трябвали няколко кабела за монитор плюс разклонители и просто дойде и ми ги свали! И после - иди го търси измежду 100 човека персонал, като не му знаеш името! А аз много трудно помня имена! После започна да ми носи задачки за вършене - тука с нещо да помогна, тука нещо да оправя, незнам-какво-си да му сканирам, това ако мога да му обясня... А и се оказа мноооого добър слушател, което си е постижение за човек като мен, който не спира да мели на моменти!

Но това, че не е просто поредният партньор, а мъжът на живота ми я установих доста по-късно, вече ходехме повече от година. В много труден за мен момент той застана изцяло зад гърба ми и ме подкрепи човешки така, както никой друг - нито роднини, нито приятели, нито колеги го направиха! Изтърпя всичките ми истерии, изслуша всичките ми проблеми, единствено той каза "Направи както сметнеш за добре, аз съм до теб и винаги зад теб!" ... Е те тогава, като се оттърсих от всичките простотии и проблеми, хлътнах много силно! Той отдавна ми говореше за любов, за брак, да заживеем самостоятелно, но аз истински го обикнах чак тогава! И до сега го гледам със същият смирено-влюбен телешки поглед! И до сега се възхищавам на личността му... Е, и на други неща, но те са ясни май


Май дългичко стана, но, както вече отбелязах, аз кратко не мога да говоря/пиша!




Какво му трябва на човек - коричка хляб и една яхта!