6 години бях разведена
минах през ад достоен за роман. на месец аз и двете ми деца живеехме с 24 лева за храна. Таткото се ожени още на другия ден за вече бремменната му приятелка. Не ни е плащал и 1 лев за издръжка. Не е погледнал децата, незнае дали са живи дори. Живее в чужбина. Намерих утеха в работата - сутрин от 6 та вечер до 10. Но бях твърдо решена да не остана сама. След 6 годишно лутане ме намери един ергенин, дето ме прие с всичките ми проблеми и т.н. - обожавам новия си мъж, повтарям му ден и нощ че го обичам, родих му негово си детенце и съм на мнение че няма нищо по-хубаво от това да си имаш семейство с татко в къщи. Поддържам семейството си с много смях и компромиси.

Тази кратка предистория е за да кажа на всички разведени горе главата, много е тежко (поне на мен ми беше много тежко - най-вече заради самотата). Въпреки че съм хубава и интелигентна и много ценена като професионалист - никой мъж не ме искаше в продължение на тези ужасни 6 години. И колкото и да си блъсках главата не разбирах - ЗАЩО АДЖИБА НЕ МОГА ДА ИМАМ НОРМАЛНО СЕМЕЙСТВО! И най-кошмарното беше по празниците.

Сега вече знам - Бог си знае работата. В един обикновен слънчев августовски ден, този мъж просто звънна на вратата ми (по погрешка) и каза Здравей! След 1 седмица бяхме женени - нещо което моят здрав разум дотогава никога не би допуснал.

Може би на някои ще им хареса да са сами, а и мисля че е хубаво да се остане известно време сам за да се преосмислят ценностите на брака, а и много други неща.

Философски погледнато няма нищо лошо в един развод. Което трябва да стане ще стане. Животът продължава и семейство трябва да има