Моето мнение е, че тук няма място за шега.
Ако бях на тебе щях при следващият намек от негова страна най-сериозно да го предупредя, да го заплаша. Шегата в този случай е неуместна според мен първо защото на теб не ти е хич до шеги, ситуацията не предополага и не виждам дори една причина да се насилваш да се шегуваш, за да омекотиш ефекта от думите си. Няма място нито за деликатност, нито за притеснение, нито за срам.
На второ място след като дядката е дотолкова изперкал, че да загражда снаха си, откъде може да си сигурна как ще възприеме една такава шега? Ами ако я изтълкува като съпричастност?
Ако не поеме предупреждението - съветвам те да кажеш на съпруга си. Ти си негова жена и той е този, който ще защити теб и семейството си от нежелани домогвания, та били те и от страна на собствения му баща.
Не искам да повтарям останалите - че мълчанието ти, би могло да се изтълкува превратно в по-късен етап и ти в крайна сметка да поемеш всички пасиви от тази неприятна ситуация.
Желая ти успех и по-бързо измъкване от кашата. Запомни едно - колкото по-дълго мълчиш, толкова повече мълчанието ти ще се тълкува като мълчаливо съгласие. Затова действай бързо.

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.