Благодаря ви за мненията и че приехте така сериозно проблема ми. За мен е още по-трудно, защото всичките ми роднини и приятели са много далече от мен и ми е трудно да споделям с тях.

Може би сте прави, че трябва да кажа на мъжа ми или на свекъра ми. Просто ме е страх от последиците, нещата са доста напечени и може да изгубим единствените ни близки тук, свекъра и свекървата, за нещо "малко". От друга страна се притеснявам, че може аз да бъркам нещо. Все си казвам, че сигурно си въобразявам, че може би е нормално такова поведение, че той винаги се е държал така, а аз не съм забелязвала или може би съм му дала някакъв незнаен за мен повод. Уф, много въпроси и малко отговори.

Никога не съм била такава, да мисля по 100 пъти, да се притеснявам, направо да се страхувам. Но тази обстановка ми е крайно неприятна.

Та така, благодаря ви. Аз мислих през цялото денонощие, откакто ви писах. Идвах тук, за да прочет натрупаните мнения и реших, че може би ще е добре да реагирам малко по-рязко следващия път когато той направи нещо от гореописаното. Така хем той ще разбере, хем няма да оставя впечатлението, че крия нещо, хем няма да влизам в директна конфронтация за момента. Ако не схване от първия път, ще говоря с мъжа ми - каквото ще да става после. Аз пропуснах да ви кажа, че мъжа ми е му е доведен син и са имали много проблеми преди и от няколко години нещата са много по-лесни между тях. Не исках да развалям тази връзка, но ако трябва, ще.. Просто познавам мъжа ми и знам, че ако не му налети на бой, то поне ще го намрази. Ще търся методи да му кажа така, че да не избухне. Трябва да бръкна дълбоко в торбата с женските хитрини май.

Благодаря ви отново, помогнахте ми да погледна малко по-ясно върху решението.