Да ти кажа има хора, които лъжат без да искат. Дори без да има причина и затова при тях това е системно. Ако лъжата е безобидна, необмислена и не ме унижава или наранява по някакъв начин сигурно бих я простила, но е много относително да се говори така - по принцип. Аз лично съм лъгала два пъти много сериозно в живота си и двата пъти бях изловена на място, ама то моята каръщина е пословична. При теб щом казваш, че не си признават, значи си абсолютно сигурна, че те лъжат, а когато това е и системно вече става опасно. Ти най-добре си знаеш колко точно държиш на човека, който те лъже, затова и сама трябва да прецениш кое може да се прости и кое не. Но в твоя случай мога да кажа само - на зло куче зла тояга. Започни да лъжеш и ти. Сигурно това е против принципите ти, но...
Абе, това е тъп съвет - не ме слушай. Просто следвай принципите си - ако смяташ, че този човек не може да се промени - не прощавай! Все пак ти си човек, който трябва да се уважава, а лъжата си е пълна показност на неуважение!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите