системно не лъжа....само, когато се налага....правило 1 - като ме хванат си признавам.....моето е по-скоро спестяване на част от истината....ама аз по принцип съм си малко патологична лъжкиня....особено засилено беше през пубертета....с годините и времето започнах безпогрешно да усещам кога ме лъжат....особено разни деца в тинейджърска възраст
За прошката... то зависи от лъжата и от човека
Не всеки може да лъже "качествено", то е като да преписваш в училище.... само веднъж са ме хващали и то защото не ползвах пищовите и ги бях завряла под чина... та поуката е като не можеш да лъжеш - не го правиш; ако се наложи - максимално се придържаш до истината.

Леле, то стана като лекция как да лъжем по-добре, ама за да разпознаеш лъжеца, трябва да го опознаеш!