Съгласна съм с arrows , че не бива безпрокословно да се съгласяваме с изискванията на партньора си, защото в един момент се превръщаме в хора, които не се харесват нито на самите себе си нито на същия този партньор. Казвам го, не защото съм следвала съветите на arrows, а именно защото съм се превърнала в такъв човек и сега съжалявам, че не съм била самата себе си. Аз също не ходех на дискотеки, защото било за по-млади там, макар че съм със 7 години по-млада от мъжа си и тогава бях на 22-23 г., не ходехме и на кино, но пък мъжът ми ме пускаше на кино с най-добрия му приятел, който пък ми се сваляше. И ми идваше да му го кажа, за да разбере, че е по-добре той да идва с мен, но си замълчах, за да не им разваля приятелството. Спрях да ходя и на кино, на клуб и т.н. Сего вече, след години, дори и да отида на някое от тези места ще ми е тъпо, защото това няма да съм аз, т.е. - променила съм се и дори самата аз не се харесвам. Съжалявам, че за всичко се съгласявах само за да не нараня мъжа ми, за да не се чувствам виновна и т.н. А пък той беше достатъчно обигран, за да знае, че един път като ме накара да не ида някъде, после е лесно, а пък всеки път се оказваше не толкова важен и изключителен, че да воювам за него. Тоест - колкото повече територия отстъпвах той толкова повече завземаше.
Сега ако бях, бих си правила това, което на мен ми харесва, бих го убеждавала всеки път, че искам да ида едикъде си, че за мен е важно и че ако ме обича няма да ме възпрепятства, да ме кара да се чувствам виновна когато ми е добре. Все пак всички сме различни, един харесва дискотеките, друг - да е в компания и да спори за нещо, трети да си пие питието на терасата и т.н. така че не трябва да караме човека до нас да не харесва еди какво си и да прави нещо против себе си и своите желания, само защото на нас така ни харесва и за да не се тормозим - това е много егоистично. А пък започне ли един от двамата да си налага егоизма после му е много по-лесно да продължава в същия дух.