|
|
| Тема |
 Любовта и декларирането й |
|
| Автор |
Гeвpek (същия) |
|
| Публикувано | 26.05.03 11:03 |
|
|
|
Вчера гледах едно ДВД с Гуинет Полтроу и една мисъл силно ме впечатли. Не мога да я цитирам точно, но контекстът беше, че героинята не може да обяви любовта си пред обществото (използвана беше думата "да декларира") и оттам произлязоха разни гадории.
Но като се замислих - изглежда ни е в кръвта стремежът да декларираме, по възможност - първи. Да обявим чувство, откритие, успех, собственост, ... Ако не можем да декларираме или ако не сме първи - чувстваме се нещастни, пък и поведението ни се модулира (модерира) от това.
Декларирането изглежда има за цел обществено признание, без което не можем (или което ни липсва, когато го нямаме). Вероятно ли е и оттук да произлиза идеята за брака, от подобна психо-социо-не знам_каква_си зависимост (по-късно "облечена" от църквата, правото и пр.)?
| |
| |
| 
|
|
