Лично те съветвам да "клекнеш" и да вземеш на децата си и куче.
Майка ми навремето се държеше като теб и колкото и наранени животни да съм водила вкъщи все ги изхвърляше, а аз се подувах от рев...
Донякъде мога да я оправдая, ние постоянно се местихме от държава в държава.
Когато станах достатъчно голяма избягах от вкъщи и не се прибрах докато не се разбрахме, че ще вземем куче.
След това започнах да събирам кучета (сякаш ми беше религия), накрая трябваше и апартамент да си купя...
Майка съм я хващала как целува кучката, даже вече за втора говори и аз с удоволствие ще им подаря.
Много ми стана накъсан постинга, но в момента бързаме да ходим на изложба на котки.
Съвета ми е ако не искаш един ден децата ти да постъпят като мен не бъди такава каквато беше майка ми...и бъди сигурна, че кучето и котето са по-чисти от хляба, който купуваш от магазина.

See no Evil, Hear no Evil, Lay no Evil Down on Me...or I'll Toast You in Hell