|
Аз доста се посмях вчера докато четох тук и днес реших да драсна и аз нещичко. Май няма да е толкова "ведро", но пък ще е не по- малко абсурдно.
Ние сме нещо разделени с моя, но това не пречи да си спорим. Та:
Дъщерята иска куче, а вече има и коте в апартамента. Аз не понасям животни. Е, харесвам ги, сладки ка, но ме е гнус. Даже пиле на 1 ден не съм пипала, че ме е страх и ми се струва мръсно. Казала на баща си, че съм съгласна за куче и те харесали в някакво списание едно такова дебело с набръчкана кожа. Май мопс. Трябваше да звъня и питам колко струва. Направих го, а после звъня да питам баща им защо се е съгласил. Казва ми- защото аз съм разрешила. Ужас.
И после всички приказки, че една добра майка трябва да гледа домашните любимци на децата си. Много любимци сме уморили. Есента котарака- разкошен персиец изяде игуаната и т.н. Та сега да гледам освен двете деца и
коте, та и куче. Такава "лоша жена и майка"- пази боже. И на него му направих скандал, и не рипнах от радост, че като си е поръчал нова кола, кожения салон ще е бял- та да има и там за какво да говоря- да се пази от дрехи, храна и т.н. Предполагам, че жените ще се сетят за моите мечти, които и аз "как не ме е срам" имам. Ами като да си свършиш работата и да знаеш, че няколко часа можеш да погледаш вечер телевизия. Или пък преди излизане да се погледнещ в огледалото, а не -разделени ли са кучето и котето, с нов кат ли са всички, че ще се возим в новата кола. Абе смешно е май да се говорят такива работи, но никак не е интересно и престижно да си на мое място. Какво се сетих за инспектор от ХЕИ ?
Всъщност може и да не съм добра майка, щом не ми се гледат животни. Мъжът ми не можа за ме убеди, но ако Вие момичета мислите така, ще гледам да направя още нещо. Не знам какво, защото и сега мисълта че в къще има коте ме кара понякога да си мисле, че не искам да се храня в къщи. То живее само в едната детска стая, но май имам алергия към тях. Но ще направя ако трябва.
|