Тя, милата, по цял ден виси в къщи. След време ще ме обвини, че съм й окрал годините... Е от това ме е най-много страх. Чувствам се ужасно гузен и раздвоен - гузен, тъй като ще е права, и раздвоен, щото трябва да ядем (образно казано).

На времето й бях обещал сватбено пътешествие... още се надява да го направим. То беше 92-ра, никакво време, парите с едни куфари, не е за разправяне. И в бъркотията не остана време, започнаха и бебета да напират.

Такива работи. Трябва да взема да й покажа на мойта как да влиза в Интернет, има интересни неща. Тя пък нещо недолюбва компютрите хич, не ще да се пречупи. Ще я почна с игрите, като децата.

Сега, като си чета текста, си се чудя на акъла - що си мисля, че си стои в къщи? Я да взема да звънна, че...