И понеже възпитавам момичета - направо ще ти кажа, че гледам да не се вмесвам много-много във възпитанието им, освен ако не ме попитат нещо персонално. Смятам се за твърде много откачен и че мога да не бъда обективен във внушенията си. Оставих на майката тези неща.

Думата ми е, че посредствеността ме отвращава и се опитвам да мисля извън термините на establishment-а и конвенцията, но от това не съм щастлив. И иначе нямаше да бъда... Орис. Но искам децата ми да са щастливи.

А за армията нищо лошо вече не ми идва на ум. Там съм ял котка, змия и въобще есенцията на безумието... За мен по-скоро важи една стара немска пословица, (която май веднъж вече успях да цитирам тук в нета): "Христос е умрял толкова отдавна, че скоро това вече няма да бъде вярно!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите