|
Тема |
Ъ [re: Шeдaнc] |
|
Автор |
Гeвpek (същия) |
|
Публикувано | 16.12.02 13:38 |
|
|
Моите 2 години там ги смятам за тотално изгубени. Както много други по онова време, станах отличник по бойната и - забележете - политическата - подготовка, сдобих се със сенна хрема, деквалифицирах се тотално и пр. То си е до човек. Има хора, които обичат военните неща. Затова и е добре армията да бъде професионална.
Яд ме е все още на хората, които и през 80-те години вече знаеха, че не може да се повтори война от типа на Първата световна и че е абсолютно безсмислено да произвеждаш пушечно месо. Както и да е. Две години безсмислен купон, 3-4ма приятели, готови на всичко при първо повикване - и това е.
Всъщност казармата успешно замества липсата на строг баща при възпитанието - на тези, на които им е липсвал. Но това е при много малко хора. При повечето нещата се влошават, възпитателният ефект е като този в затворите. Лигльото си остава лигльо, бавният си остава бавен, използвачът си остава използвач, безотговорният си остава безотговорен. Да, всичко е видно, но това не означава, че се променя (а се изхитрява; човек умее да се приспособява).
Съжалявам, че съм сериозен, но съм болен и сърдит
|
| |
|
|
|