Знам... трябва.

А и не се знае дали съпруга ми отново ще ги види, и предполагам това му тежи.... Но все още не съм намерила силите да говоря с него за родителите му.

Може би когато бебето се роди...тогава ще им се обади да им честити внучето... понякога внуците променят много подобни ситуации.

Ох, аз си изпях болката и малко ми олекна....

Може би ако събера сили да говоря с мъжа си за това и на двама ни ще ни помогне..в края на краищата той не знае аз какво мисля, аз не го знам той какво мисли.... а не искам да живее с мисълта, че аз съм го отделила от родителите му... макар че сам си го е избрал.

И все пак - може да им е било моментен "бяс" и те да съжеляват, но също да нямат сили да си го признаят... а и как ще ми го кажат, като аз съм ги "отписала" в контактите....