Всякакви хора има... и понякога майчина ли бащина ли ревност, консерватизъм или криворазбрани морални стойности са ни неразбираеми...

Жалко е само, че такива хора не разбират, че наранявайки мен нараниха много сина си. Завинаги.
Малкия беше в шок след случката и мъжа ми плачеше нощем с него заедно и го прегръщаше. Аз си мълчах. Не съм коментирала нищо. Реших, че е по добре без коментари - знаех , че го боли прекалено много за да му "трия сол на главата" ....

Само веднъж съм му се намесвала - след разговора с майка му по телефона след случката като и крещеше, че никога няма да си види внуците... казах му, че на майка така не се говори. И аз незнам защо. Просто това, че някой е подстъпил гадно с мен не означава , че трябва да си го връщаме...
Просто забравяме за хората доколкото е възможно.

Понякога си мисля, че тази случка го накара да емигрираме ... Както и да е де- никога не го попитах - това е тема на която не разговаряме с него. А и с годините почва да не боли вече ...