аз моите свекър и свекърва не ща ни да ги чувам ни да ги виждам. Аз и не ги и чувам и виждам де, благодарение на хилядите километри разстояние.
Не ни знаят нито адрес, нито телефон. Мъжа ми понякога /много рядко/ им пише мейлове и им се обажда (нормално е), но с него това не го дискутираме....

Последната ми среща с тях беше като разбраха, че сме се оженили - тогава се опитваха да ме удушат, та да се оттърве сина им от разведена жена с дете... аз бях с детенцето си в ръце . Имаше и реплики от рода:"ще те лежа в затвора, ама рода ми няма да опозориш" .... На мен какво ми е коствало - съм си го преживяла вече... мъжа ми предполагам много го е заболяло от реакцията на родителите му, но застана на моя страна. Някъде се търкаля едно медицинско още... така и не ги съдих - просто ги задрасках от живота си.


Та са зачеркнати от съзнанието ми. Просто един неприятен спомен. Срещи и контакти с тях - НИКОГА!