|
Тема |
Re: заприличваме ли в един момент на родителите си [re: LiaLia] |
|
Автор |
kakata (от Тобосо) |
|
Публикувано | 30.10.02 20:18 |
|
|
Неизбежно е, генетично заложено и обусловено поне що се касае за навици, импулсивни реакции, жестове, мимики. Остаряваме досущ като тях, защото носим чертите им. И все пак, ако начинът на живот е коренно различен - има разлика. Например бодрият старец, който по цял ден чопли градината и гледа кокошките и синът му - с 25 години по-млад, но обездвижен, стресиран, пушач, астматик и с високо кръвно.
|
| |
|
|
|