та последната годишнина беше малко след преселението ни на новия континент - още необзаведени, с 3 сгъваеми столчета и пластмасова маса, посуда в кухнята твърде оскъдна все още за приготвяне на вечеря (та камо ли на свещи), но аз реших да изненадвам таткото и му спретнах една специална вечеря с торта:))
Той се прибира от работа (естествено забравил) и пита- "олелееее, да не съм пропуснал рожден ден ? ама те са далече нали? " И след моята нацупена физиономия постепенно в ума му излиза, че имаме годишнина и започва голямо разкайване.... Веднага предлага да ме изведе някаде навън, да ми купи цветя и т.н., но след като опустушат тортата с малкия естествено и в цялата тирада накрая казва "Честита 3та годишнина!" .... А тя не беше 3та :) На което аз се чудех как да си скрия усмивката и да се нацупя обидено как може да забравя такива работи, ама не успях и се разхилих :)
Та догодина може 13та да празнуваме :) Ние така си ги борим - както дойде:))
Ама на творците нали им е разрешено да са разсеяни :))) Поне като извининие ми е нарисувал по една картина с цветя за 100 годишнини напред в случай че забрави :))) И имам и бойно предупреждение да напомням подобни събития поне една седмица по рано всяка сутрин :)

Както и да е де- изкарахме си вкъщи страхотна годишнина въпреки че не ходихме никъде (с изключение за сладолед в 3 през нощта) и беше забравена датата от половинката:)) Та всичко е до нагласа:) И след тази годишнина се сдобихме и с бебе :)))

И сега всяка сутрин като се сабудя не забварям да напомня кога ми е термина, че да не вземе да забрави, че ще раждам