Момичета, кажете ми според вас има ли смисъл да се омъжвам за мъж, чиято майка още отсега ни се меси най-активно в живота, досажда непрекъснато с присъствие и "полезни съвети", винаги така извърта нещата, че си постига своето и др. подобни гадости. Нейните забележки винаги са под формата на подмятания, уж случайно изтървани думи и винаги придружени с лицемерна усмивка. А синът й я гледа в очите, слуша я за всичко, споделя й, не дава лоша дума да кажа за нея или да се възмутя поне. Въобразявала съм си била, тя е толкова добра и толкова много ме обичала. Тя е все още млада (55 г.), много активна, свикнала е да командва в семейството си. Тъй като съм със силен характер не мога да търпя нейното влияние върху него и по този начин косвено и върху мен. Заедно сме от 4 години с моя приятел, разбираме се горе-долу, караниците ни обаче често са свързани с нея, защото аз не мога да я търпя, все още не живеем заедно. В момента се обзавежда неговия апартамент (няма да споменавам каква борба е между нея и мен за обзавеждането му) и възнамеряваме да заживеем заедно и после да се оженим.
Намирам се на кръстопът. Не зная как да постъпя. Да се разделя ли с "момчето на мама" или да я търпя в името на нашата връзка. Ако я нямаше нея нещата щяха да са почти идеални, но за съжаление идеални неща няма.
Моля ви споделете си мнението независимо какво е. Имам нужда да чуя хора с опит. Не искам след време да съжалявам за постъпката си.