Той заминава рано на работа и се прибира късно (9.00 - 20.30). На него престоят на родителите не го притеснява. Като се върне прекарва точно половин час с тях и недоумява, защо съм така резервирана от както са тук. Днес се опитах да поговоря с него. След като майка му остана по негово настояване, го помолих да си вземе малко отпуск и да участва в домакинставането или гледането на майка му. Ала резултатът беше потресаващ. Нарече ме неблагодарница, жената имала нужда от помощ, а пък аз съм се правила на мъченица и още там не ми се изброяват. Много се разочаровах от него. Не мисля че ще издържа още дълго. Дори обмислям в най-скоро време да се прибера при родителите ми. След днешния ни разговор осъзнах, че никога няма да застъпи моята позиция. Аз не съм длъжна да бъда болногледачка на "уж" болната му майка, но уви за него явно съм. Мисля че се самозабрави.