а така, взе ми темичката от пръстите. таман реших да я пускам най-после. макар и малко по-различна. ама пак е за родата. е, ще я пусна да не преча на твоята.

иначе питаш как. аз вече не помня. отдавна беше. помня това че когато се случеше да си отидем на родното място, се зареждаше едно безкрайно обикаляне. е, не толкова безкрайно щото трябваше да се иде у тях, у нас, у баба ми и евентуално при кумовете. това по празниците де. зер трябвало да ги уважим. ок, лошо няма, свестни хора са, ама айде сега, аз тия хора ги срещнах месеци преди сватбата, традицията да спазим. на годините на родителите ми почти. какво да правим с тях. да си говорим глупости и да хвалим кулинарните умения на кумата. добре че правеше хубави толумбички та ставаше поне за това забавно.

ох, не знам. аз нямам отговор. то уважението е вярно че трябва да го има, родата не трябва да се забравя. ама и родата трябва на моменти да се усеща. ама кво да ти казвам. все едно да обясня на баба ми защо мъжа ми работи след работно време и през почивните дни. ми за тях няма такова животно просто. никога не е имало. това е.
дано някой има по-смислен отговор.