След твоята изповед няма как да не се зачудя дали всички тези шарлатанки не завършват една и съща школа. Една от друга ли се учат, що ли? Или просто надушват ситуацията и казват това, което "пациентите" им искат да чуят, за да се отплатят доволно и щедро за услугата. Последното като че ли звучи най-правдоподобно.
Така ми ври отвътре, че след последните две години нямам никакви задръжки да захвърля принципите си и да й метна един качествен пердах. За мен това е първо паразит, а после жена.
Не искам да подценявам твоя проблем, но не виждам с какво моята тъща е по-добра от свекър ти. Вярно, още не е заявила, че дъщеря й е неблагодарна, но времето за това тепърва предстои. Жена ми чак сега започва да претегля ситуацията и най-реалистичната прогноза е да има някакво охлаждане (ако не и по-лошо) в отношенията помежду им. Откакто сме се прибрали снощи, редува плач с истеричен смях, защото трудно се преглъща, че някой толкова близък може да мрази детето ти. Цял ден съм в размисли и след излизането на истината хич не ми е по-добре. Сега трябва да гледам и жена ми да не направи или каже нещо недообмислено и прибързано.
Като я карах на работа рече, че иска да направим второ дете на инат. От известно време си имаме планове, но идеята за ново бебе, създадено напук, хич не ми се нрави. Остава да му татуираме "анти-баба" на челото.
Проблемите продължават, но поне е някаква утеха, че и други са минали през същото и по-важното... оцелели са.