Моето семейство за мен са всички онези хора които обичам и ме обичат. Независимо дали са ми роднини или не.
Не вярвам в идеала за "класическото семейство". Може би защото аз не съм израснала в такова, а може би защото живота постоянно ми показва и доказва, че семействата не винаги са това, което е прието да бъдат. Това, че майка, баща и деца от години не живеят заедно значи ли че не са семейство? Не мисля. Аз вярвам и виждам, че имам семейство независимо, че от много отдавна не живеем всички заедно и всеки от нас има свой живот.
Част от семейството ми са и всички онези хора на които разчитам и които разчитат на мен. Роднини, приятели - какво значение има какви са? Нали те са онези на които се обаждам в три през ноща, просто защото искам да поговоря с някой. Те са онези на които се обаждам когато нещо прекрасно се е случило в живота ми. Те са и онези на които се обаждам, когато загубя някого. Всички те са до мен в най-хубавите и весели моменти, но същите те ме подкрепят в най-лошите и тъжни моменти. Те са тези, които ме прегръщат когато плача. Те и се смеят с мен. Със същите тях бих могла да тръгна навсякъде без да се страхувам, че някъде по пътя ще остана сама. Те са и тези заради които винаги ще се връщам. Те са хората заради които понякога не спя от притеснение. Но и те са същите които ме карат да се чувствам щастлива виждайки тяхното щастие. Те са тези, които биха ме обичали и здрава и болна, и красива и грозна, и весела и тъжна, и всякава.
И сега кажи ми как да повярвам, че тези хора, родители, приятели, роднини и т.н. не са моето семемейство, само защото не живеем заедно? Не мога и не искам да вярвам в това. Те са мое семейство. И никога няма да повярвам в това, че един ден те трябва да спрат да ми бъдат такова. Тези хора не са влязли за един ден в живота ми, невъзможно е да си представя да излязат от него за един ден. Години наред с тях съм споделяла част от живота си. Един брак не би могъл да ме накара да ги почуствам по-малко близки или аут от "смейството". А този за когото ще се омъжа много отдавна е станал част от това което аз наричам семейство.
Няма значение къде ще отидеш, какво ще направи или как ще го направиш. Няма значение и дали ще успееш или ще се провалиш. Има значение само това да има къде да се връщаш. А там където се връщаме винаги, независимо дали след успех или след провал, там е нашия дом. А хората, които знаем, че ще намерим там и ще ни приемат и като победители и като победени, ето тези хора са нашето семейство. Аз не бих заменила тези хора за никое, пък било то и перфектното стандартно семейство с перфектен съпруг. Моето семейство е нестандартно, но аз си го обичам такова каквото е и даже и да можех не бих променила нищо в него
Не искам да влизам в спорове и до безкрайност да дъвчем едно и също, но от различни камбанарии. Уважавам мнението на тези за които семейството са само родителите, или само съпруга и децата. Те имат своите основания да мислят така. Но понякога ми се струва, че все се опитваме да вкараме тези неща в някакви рамки и единственото което се получава е че само си усложняваме живота. Защо вместо да се лутаме във въпросите - кое сега е моето семейство, вече имам няколко семейства ли и т.н. Защо вместо това не приемем, че всички тези които обичаме и ни обичат са част от нас и това ги прави много ама много ценни. Няма смисъл да ги слагаме в рамки и да се опитваме да им намерим определено място. Те са си те и значат много за нас. Толкова по-лесно е просто да ги обичаме и да се радваме на това, че са около нас, вместо да им търсим мястото. Така или иначе те вече отдавна са си го намерили някъде в сърцата ни и едва ли някакви си норми (или обичаи, или начини на разбиране и аз незнам как точно да го кажа) биха могли да ги изместят от там![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/smile.gif)
|